Виртуално самоубийство. Израза звучи шокиращо. Още по-шокиращо е, когато срещнеш заглавие, което гласи "Facebook банна сайт за виртуални самоубийства". В първият момент е шокиращо, но шока преминава и човешкото любопитство надделява. Или поне в моя случай беше така.
Снощи го намерих това и след това, когато си легнах не можах да заспя дълго. Мислех си за сайта и каузата, която защитава. Ами то всъщност има нужда всеки от нас да извърши поне по един опит за виртуално самоубийство. Някак си не съвсем успешен. Колкото да се откъснем от Мрежата. За 4 часа на ден. Ама не говоря за следобедна дрямка. А за да видим своите реални, от плът и кръв съседи отново.
Винаги, когато попадна на нещо такова или по някаква друга причина се замисля за виртуализацията стигам до извода, че съм социопат. И как да не стигна до него. Виждам 5-6 души редовно - ежедневно. И за съжаление по-голямата част от тях са семейството. Една друга група от хора - около 15 ги виждам при някакъв повод. Някой приятел или познат като има рожден или имен ден. Или някой е организирал просто купон. Това се случва максимум 3-4 пъти месечно. Което не е чак толкова малко. В сравнение с други хора. Следващата група е пак от приятели и познати, но не чак толкова близки. Тук вече става страшна статистиката. Пак са 3-4 пъти, но са по-скоро годишно. А групата е значително по-голяма. Да кажем около 50 души.
А аз съм човек - обичащ да седне на маса в готина компания. И да се пийва и хапва и купона да си върви.
Дали ще сме в градинка с много бири и една-две китари, дали ще е в нечий апартамент с някакви домашни алкохолни и научни експерименти, дали ще е някъде на хижа за няколко дена - значение няма. Има значение само компанията. Хората. Ако на теб ти е приятно с тях - значи всичко е ок. Без значение от обстоятелствата и обстановката.
И наистина масово имаме нужда да си прережем виртуалните вени. Те момчетата много добре са го написали. Ако някой не знае английски или не го разбира може да се пробвам да му го преведа на думи български и човешки. На по чашка нейде. Не онлайн и не тука.
Така и така се върнах на темата - те Facebook малко са си объркали приоритетите според мен. Защо банват хубавият сайт, а търпят ежедневното създаване на групи със заглавия "We won"t pay for using Facebook", "Let"s do mass harakiri if Facebook wont turn back last update" и т.н. Хрумва ми аналогията да залостиш лисицата в курника с кокошките вътре. Пазят се от малкото и сравнително невинно сайтче, ама оставят ежедневното създаване на такива групи, страници и апликации безнаказано. Не, че хората дето ги създават тия групи не са прави. Обикновенно нововъдението прави Facebook още по-смотан. Жена ми поства линкове, а никой не ги вижда и когато им пише на съпорта те й отговарят, че никой не й ги гледа по принцип. И колкото да им обяснява, че аз седя на метър от нея и си гледам фийда за новини и пак не ги виждам, те продължават да си знаят тяхното. И така от 5-6 месеца вече...

Аз направих "Виртуално самоубийство" на моят профил във facebook, всъщност доста по-търпеливо. Те имат вариант за деактивиране на профил, но той на практика не прави нищо. Имат и доста скрито, но възможност за изтриване на профила.. след 15 дни, от която аз се възползвах, и търпеливо изчаках.
Сега.. не, не ми липсва facebook.

Виртуалният живот е приятен също, но умерено.

Готино е клипчето от "Take a tour" на този сайт.

А не е като да не искам...