5 минути преди настъпването на Новата година по големия видео монитор ни пуснаха емблематичният аналогов часовник на БНТ. И пет минути той ни показваше секундите до настъпването на Новата година.
Бързо заподозрях, че в момента въпреки, че Горан все още свиреше в ефир дават традиционната президентска реч. Отбелязах си да го проверя после и наистина - по БНТ са излъчили в последните моменти от старата 2009-та година традиционната реч на президента. Очевидно за разлика от Ауди и другите рекламодатели на БНТ и концерта, той не си е платил, за да го излъчат и на площада. Поредната родна аномалия.
Часовника отброяваше секундите, а хората се приготвяха. Компанията вдясно от мен извади кутии с пиратки и конфети. Пак отдясно, но малко по-назад друга компания наизвади бутилки шампанско и грамадно количество чаши и започнаха да раздават наоколо. Все си мислех, че няма кофти шампанско, обаче очевидно досега не бях пил евтино родно шампанско. Това беше от типа левче за 2 бутилки. Без да е на промоция. По-интересно е как ги бяха вкарали. Защото бяха много бутилки. Стъклени. От тия дето не са позволени. Но пък и не беше само тази компания.
5...
4...
3...
2...
1...
Наздравици, прегръдки, целувки. Всичко традиционно за този ден. Започна зарята. Първо тази, която е над Борисовата. Доста постна. Започна и тази на площада. Тя си струваше. Още повече си струваше да си под нея. Аз, както вече казах бях в центъра на площада. Между градинката на двореца и гранитената плоча, която беше основа на мавзолея. Точно от тази гранитена плоча изстрелваха фойерверки. А ние с жена ми бяхме на двайсетина метра от нея. Само заради това си струваше да съм там. Честно казано тази заря засенчи до голяма степен и Горан Брегович. Даже и неспиращите да мелят глупости от сцената Марта и Тончо.
Хората бяха различно оборудвани за този момент. Някой имаха светещи рога, както вече споменах. Имаше ярки перуки в сигнални цветове и перуки от гирлянди. Традиционните червени и зелени еленови рогца и червени шапки с пискюл накрая. Някой носеха пиратки, други конфети, трети бенгалски огън. Много малко хора не носеха бутилки с някаква течност. Тук-таме имаше и хора с балони. Един от тези балони отлетя няколко минути след настъпването на новата година. Като старата година. Не съм сигурен дали беше нарочно пуснат или случайно изпуснат от някое дете. Но навя точно тази асоциация. И беше много красиво да го наблюдаваш как отлита към нощното небе озарено от зарята из целия град. Отново съжалих, че сме без фотоапарат.
На сцената излезе някакъв фолклорен ансамбъл и извиха някакви хора. Публиката на площада последва примера и се образуваха много хора. Всъщност ние се оказахме приклещени между две такива. Жена ми беше стъпкана от едното хоро. Няколко пъти. И се размрънка, че е трябвало да дойде с кубинки. Честно казано не подозирах, че знаейки за тълпата ще дойде с по-лека обувка, но това е друга тема.
Дори евтиното шампанско помага за настроението. Само не разбрах защо на площада трябваше да страдаме от Марта и Тончо вместо да ни пуснат и на нас президента?