Първа, втора и трета част за тези, които не са я чели. И отново да се извиня, че така накъсано разказвам историята. И за по-голямата двудневна почивка този път. Просто темата с прекарването на Нова година на площада ми се струваше по-актуална и съответно бързах да я разкажа нея.
Бяха минали първите два месеца от службата. Бях излязъл за един цял ден в отпуска и след това се бях върнал към моя нов живот. На новобранец в бойно поделение. Горнобанската танкова бригада. Кой ли войник не е чувал за нея? Епидемиите, мизерията и всички други типични за наборната военна служба неща, които там се случваха в по-големи размери според слуха.
След 4 часово пътуване във влакче на ужасите до София - най-сетне пристигнахме. Слязохме само четирима от Плевен от нашата рота.. Аз, дългия ми адаш от моята стая и двама от циганите. Слязоха и други от нашия новобрански център, но като цяло непознати. Общо около 500 души.
Отнякъде се появиха 5-6 старшини и няколко ефрейтора и ни подкараха по някакъв черен път под строй, марширувайки. Аз се влачех кротко на опашката. По маратонки естествено. И естествено един от старшините ме забеляза. Дойде и след кратък разпит стана ясно защо не набивам крак и аз. В интерес на истината този старшина беше симпатяга. Пълен като мен и много дружелюбна физиономия. Заговорихме се и той се зарадва като научи, че разбирам от компютри. Пристигнахме и той отиде нанякъде заедно с другите старшини. Пристигна някакъв капитан, който ни раздели на няколко групи и накара няколко ефрейтора да ни заведат към спалните помещения.
Плевен го бях мислил за супер мизерен, защото бяхме седем души в една стая с баня и тоалетна. Сега се намирах в спално помещение за 150 души. И беше пълно с 150 потни току-що настанени тук новобранеца. Излишно е да казвам каква миризма се разнесе след като 150 души си свалиха кубинките вечерта за да си легнат.
На следващия ден трябваше да ни разпределят по различните роти. Отново се събрахме всичките 500 новобранеца на централния плац. Строихме се в няколко редици и започнахме да се представяме, а пък няколко лейтенанта и капитана да ни разпределят в различните роти. Моя адаш попадна в щабната рота. Двамата циганина попаднаха в 2-ри танков батальон. Аз се случих в минохвъргачна батарея.
Един ефрейтор с доволно нахилена физиономия подбра мен и още 5-6 от другите новобранци и ни поведе към спалното помещение на батареята. Малката утеха в случая беше, че случих да съм в по-малко отделение. За 40 души. Смрадта е същата. Ама се проветрява по-лесно и бързо. Оставихме си багажа и се настанихме. До вечерта я карахме по-спокойно. Докато започнаха да пристигат старите войници. Започнаха да действат един от другите новобранци. Май си ме бяха харесали и мен, когато пристигна някакъв друг стар войник, който ме търсеше поименно.
Тайно реших, че съм сгафил нещо, но в последствие се оказа, че връзките ми са се задействали най-накрая. Отидох директно в щаба при началника на Оперативното отделение (май така се казваше) и неговият заместник. Млад и симпатичен подполковник и не чак толкова млад майор. Разпитаха ме за компютърните ми умения и какво друго умея. Казаха, че имат работа за мен и ме пратиха в едно помещение със стресиращия надпис на вратата "Секретно". Старият войник, който ме беше довел ми обясни, че имат нужда от човек за набор на текстове, попълване на таблици и разни по-елементарни изчисления на провизии и муниции примерно. Той самият беше чертожник.
Помещението беше разделено на 3 части. Една стая с чертожна дъска и разни подобни инструменти, една заключена канцелария и нещо като чакалня. Старият войник си го беше направил доста добре. Под двете големи маси с дълги покривки в едната стая беше направил импровизирани легла и ми обясни, че спи там понякога. Зарадвах се, когато ми каза, че и аз мога да спя там, ако искам. Определено беше по-добре от спалното с 40 потни маймуни.
На следващия ден рано-рано новият ми ротен командир ме извика. Пристигнах при него, рапортувах и зачаках. Човека обаче предпочиташе да пие някаква неизвестна течност с мирис на алкохол от непознат вид и се задоволи само да поглежда към мен периодично. След като постоях 20-30 минути така реших, че само ми губи времето и рапортувах отново. Това вече подейства и той започна да ме разпитва. Защо са ме викали в щаба вчера? Там ли съм бил цяла нощ? Какво съм правил? Отговарях му, но всеки път докато се стигнеше до помещението с надпис "Секретно". То не беше особено секретно наистина, ама де да знам дали мога да говоря за това и пред кой. По едно време реши да се заяде за маратонките ми. Обясних му, че 50-ти номер кубинки, които да са високи и широки в предната част в Плевен не са успели да ме намерят. Той извика един ефрейтор и ме прати с него. Отидохме в някакви грамадни складове. Цял ден пробвах кубинки и най-накрая след часове търсене се сдобих с някакви патъци втора ръка.
На следващия ден за първи път се сблъсках с явлението строева подготовка. Лично и персонално за мен. Организирана от ротния ми. Под надзора на двама еврейтори. Или по-точно един ефрейтор - другия беше в лафката. И се сменяха периодично. Е аз не се научих да марширувам, но вечерта с голям кеф забелязах, че тия кубинки не са много читави и очевидно няма да издържат много време. Краката ме боляха и се бях сдобил с първи мехур на единия от тях, но нямаше какво да се прави. Бях новобранец в бойно поделение.
Сега отново ще прекъсвам. Друг ден ще продължа разказа. Може би утре или вдругиден.