Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2009 12:07 - 300, втора част
Автор: thunderbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2120 Коментари: 0 Гласове:
1



Предната част започна да става много дълга и оставих продължението за днес. И сега е време за това продължение.
Получил поредното доказателство за моята мъжественост аз го приех със смесени чувства. От една страна беше гордостта, че съм годен за военна служба, което поради непознаването ми на реалността все още не изглеждаше чак толкова глупаво. От друга страна бяха притеснението и страха от неизвестното. Както и да е. Във военното окръжие ми дадоха подробни инструкции какъв багаж да нося със себе си на 26-ти юни при пристигането си в новобранския център в Плевен.
Имах нещастието да съм между първите пристигнали, но все още не го знаех. Приемането на новобранците обикновенно продължава една работна седмица, а аз бях пристигнал в началото й - вторник. Влязох в някакво голямо помещение напомнящо за театър, където някакъв униформен ни държа реч за добре дошли. По-късно научих, че това е бригадният генерал, който командва центъра.
В голяма степен игнорирах речта. Бях като дрогиран поради жегата, 6-те кафета, които бях пийнал през последните няколко часа след пристигането си в града и не на последно място заобикалящата ме обстановка. Речта приключи и пристигнаха някакви старшини, които ни подбраха буквално като добичета. Направихме някакво грубо подобие на строй и потеглихме нанякъде. Шарена тълпа, чийто членове се оглеждаха подозрително и мълчаливо.
Вървяхме по някаква алея леко нагоре. Отдясно имаше някакви големи блокове. В последствие научих, че това са спалните помещения на батальоните. Отляво се намираше легендарния плац - 5 декара. Изглеждаше по-голям наживо. И много нажежен от слънцето. Нормално - 40 градуса на сянка в 10:30 сутринта. По едно време свихме вдясно пред едно от помещенията и там се спряхме. Разпределиха ни на няколко групички и влязохме през няколкото входа в сградата. Качихме се на първия етаж и там зачакахме нещо на някаква опашка. Когато дойде моя ред видях за какво е било чакането - даваха ни униформите, мешки, чаршафи, одеяла и кубинки. Или поне на другите ги даваха тия неща. Аз кубинки не получих. Нямаха 50-ти номер кубинки, които да са широки и високи отпред. По-късно разбрах какъв късметлия съм бил.
Добре натоварен с тези неща продължих нагоре по стълбите. На третия етаж отново зачаках на опашка пред някаква врата. Този път се оказа канцелария. Трябваше да ме проверят кой съм и да ме настанят в някое спално помещение. Тук за първи път се почуствах малко по-нормално. Впоследствие се оказа, че това е канцеларията на ротния и на взводния ми командир - един много симпатичен капитан и не чак толкова симпатичен лейтенант.
Бяхме двама души в стая със седем легла. И се гледахме недоверчиво. Другия беше високо, слабо момче и впоследствие установихме, че сме адаши. Понеже бяхме първите двама в стаята си избрахме леглата, които ни харесаха най-много и се заехме да си подредим багажа в импровизирания гардероб.
Малко по-късно ни позволиха да отидем и да си кажем сбогом с тълпата съставена от роднини и приятели, която чакаше без да знае какво чака отвън на входа на поделението. Още по-късно вечерта за първи път ни строиха пред блока, който ни беше спално помещение и ни отведоха да вечеряме. Бяхме около 40 души. Имахме час и половина да седнем в лафката, да пушим, да си говорим или просто да се мотаем в района преди първата ни вечерна проверка. След това за първи път се опитахме да заспим. Неспокойно. Защото вече бяхме в казармата. Бяхме войници.
Не знам кога заспах, но си спомням, че се събудих около 8 сутринта. Ротния извика мен и още 4-5 момчета и ни изпрати на мястото на вчерашните старшини да водим другите новобранци из района. Така протече цялата седмица. Уикенда имахме свиждания и се носеха неща, забравени при пристигането. Постепенно успявахме да се адаптираме към новата обстановка. Адаптирахме се да сме войници.
И понеже отново стана твърде дълго - утре очаквайте трета част. Извинявам се на най-нетърпеливите.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thunderbg
Категория: Забавление
Прочетен: 565268
Постинги: 262
Коментари: 291
Гласове: 1084
Спечели и ти от своя блог!