Всяко нещо си има край. И хубавото и лошото. И зарята, фолклорните ансамбли, Марта и Тончо.
Горан Брегович отново се зае да свири. За съжаление очакванията, че първата песен във втората част от концерта ще е "Калашников" не се сбъднаха. И това затвърди мнението ми, че БНТ са подредили сетлиста дори на толкова известен изпълнител и на толкова голям концерт.
Послушахме още 15-20 минути и около 00:30 жена ми най-накрая се съгласи да напуснем тълпата. И двамата искахме да чуем хитовете, които го бяха направили известен, обаче с тези извиващи се хора наоколо и танцуващи хора си беше направо опасно. А и все пак имаше дебили, които гърмяха с пиратки насред тълпата. И решихме да го направим отстрани. Особено, ако можем да си намерим отново някоя пейка.
Излизането от обградения район си беше едно малко приключение. Хората бяха плътно един до друг и както вече споменах танцуваха и извиваха разни хора. С триста зора успявах да проправя път, а жена ми беше принудена да ме следва плътно, ако не искаше да се изгуби. Когато стигнахме ъгъла на БНБ и успяхме да слезем от площада на уличката положението се пооправи. Хората вече не бяха толкова сгъчкани и можехме да си проправим път. След като стигнахме до следващият ъгъл на БНБ стана направо лесно.
Аз реших да пробваме пак в района на МО да си намерим пейка. Докато вървяхме натам гледахме щетите от празнуването. По земята беше пълно с боклуци. Изгърмяни пиратки, празни стъклени и пластмасови опаковки, опаковки от пуканки, смачкани пластмасови чаши и каква ли не още мизерия. Типичната ни българщина. Изглеждаше много мизерно. Навя ми асоциацията с циганско гето. А всъщност при броя цигани, турци, китайци празнуващи под звуците на Горан Брегович, градинката на Народният театър "Иван Вазов" се беше превърнала точно в такова. Тук се сблъсках с последния по-ярък образ, който видях и си заслужава да бъде описан. Отново беше случаен клошар. Беше се настанил сам на една цяла пейка. Беше загърнат в шарено, раирано одеяло и надигаше най-вероятно подарена бутилка шампанско. След като минах покрай него установих, че от другата му страна на пейката имаше 3 кутии с пуканки. И човека празнуваше. С шампанско и пуканки. Заедно. И не му пукаше. Защо не, ако му харесва.
За наш късмет имаше свободни пейки срещу МО. Няколко. И се настанихме да слушаме музиката там. А там музиката се чуваше. Басовете не я разваляха. Слушахме и споделяхме впечатленията си. Очевидно заради тръгващите си хора от БНТ най-накрая дадоха зелена светлина на Горан Брегович и той започна с хитовете си. От Аризонска мечта, Ъндърграунд и другите по-известни филми с негова музика. Това, което чаках цяла вечер. Погледнах към сцената. И побеснях от нерви като видях, че пропорционално на хитовете БНТ започнаха и с ефектите. В 00:45 ч. След час и половина концерт на истинска международна звезда, те пуснаха ефектите и му позволиха да изпълнява хитовете си. Ефекти, които можеха да направят тази Нова година незабравима за десетките хиляди хора събрали се на площада.
И гледайки отстрани тези ефекти виждах достатъчно. Достатъчно за да разбера, че колкото и впечатляващо да изглеждат не използват пълният потенциал на техниката. Определено можеше повече. Много повече. Но или някой го е домързяло да се понапрегне още малко или не са платили достатъчно на хората програмиращи техниката за да го направят по-зрелищно. И по-продължително.
Около 1:15 се нагледахме на ефекти. Бавно тръгнахме да се прибираме. Около 1:30 бяхме вкъщи и жена ми догледа края на концерта по телевизията. А аз на компа. Онлайн. И бяхме единодушни, когато казахме, че звука е по-добър в ефир, отколкото наживо. А ефектите бяха направени така, че зрителя да им се радва. Не десетки хилядите хора избрали да посрещнат Новата година на площада.
И след това преживяване само се чудя. Кога ще станем дотолкова европейци, че да се научим да правим шоу? Не да купуваме готово и да го разваляме, докато го преправяме за нашата аудитория и зрители. Защото това направиха БНТ.

много пенсионерско. кво очакваш - хиляди хора и изряден ред и чистота? или циганки между тях да чистят? сигурно и на стадион по време на мач трябва да е чисто, културно, хората да не скачат и да не пеят, защото са много и се блъскат, разбираш ли. всеки да си знае мястото - който ще играе 'разни хора' ще бъде отпред, който ще седи - ще е на пейките далеч от тълпата.
струва ми се че виждаш само от своята гледна точка.
пп: не съм враждебен, въпреки че може да звучи така през нет-a ;]

Ами то всъщност няма нужда от цигани да чистят по време на концерта - необходимо е просто ние да сме по-малки прасета, когато сме на такива мероприятия... Боклуците от бенгалските огньове и конфетите и без това бяха много - нямаше нужда от десетки хиледи чашки, бутилки, опаковки от суджуци и всякакви други мизерии, които може просто да си ги сложиш в един найлонов плик (в който най-вероятно си ги донесъл) и да ги изхвърлиш на съответното място...