Постинг
03.01.2011 11:46 -
Може и да не сме шибан народ, но пък колко сме жалки
Автор: thunderbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3104 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2011 11:48
Прочетен: 3104 Коментари: 7 Гласове:
7
Последна промяна: 03.01.2011 11:48
Мъка ми е да започвам новата година с негативизъм, но след като случайно ми попаднаха клипчета как я посрещат по света и как я посрещаме ние тук - то друго не остава. Само факта, че я няма професионално заснета новогодишната ни заря е много показателен. И докато медиите пишат, че в Лондон, Ню Йорк, Сидни, Дубай и къде ли още не са изгърмели официално по 3, 6, 10, 15, 25, 30 тона ракети за новогодишен салют, тук нещата изглеждат, като нещо между 50 и 100 кг. Оставям ви сами да прецените и да си съставите лично мнение.
В хронологичен ред клипчетата са:
1 - София (зарята е за малко в средата на клипчето).
2 - Дубай
3 - Лондон
4 - Сидни
Има и още примери - за тия, които искат да ги потърсят в youtube.
Ако сте харесали постинга, помогнете да достигне до повече хора, като гласувате тук.
В хронологичен ред клипчетата са:
1 - София (зарята е за малко в средата на клипчето).
2 - Дубай
3 - Лондон
4 - Сидни
Има и още примери - за тия, които искат да ги потърсят в youtube.
Ако сте харесали постинга, помогнете да достигне до повече хора, като гласувате тук.
на градоначалниците ни, не им останаха силици за празничните фойерверки...
...да не говорим за други, далеч по-потребни неща....верно сме жалки !!!
цитирай...да не говорим за други, далеч по-потребни неща....верно сме жалки !!!
Проблема е, че управляващите (в частност министър Дянков, който не е предвидил това като разход) не са наясно, че рекламата движи света. И ако искаме наистина да се превърнем в туристическа дестинация, то за целта са нужни инвестиции във фойерверки вместо в мощи (примерно).
цитирай
3.
анонимен -
===пък колко сме жалки... Фойервейките за Нова година
03.01.2011 12:51
03.01.2011 12:51
Винаги се плъзгаме по повърхността-та и за количеството-тоновете изгърмяни фойерверки. На гол тумбак-чифте пищови. Та ние не сме си подредили живота, а искаме да гърмим, че сме!Това е невъзможно. Впрягате каруцата пред коня и бъркате преоритетите.
цитирайедин фотограф беше направил (към тогавашняит момент) най-голямата снимка в света. Снимката беше панорама на Дубай и искам да те уверя, че е супер мизерия. И то много по-голяма мизерия от тая, която е в Младост, Овча Купел, Хаджи Димитър и който се сетиш квартал различен от идеалният център с Шератон, Витошка и т.н. Всъщност да не кажа голяма приказка, но около 60% от Дубай изглеждат на нивото на някое ромско гето. Ама хората гърмят, а аз, ти и доста хора още искаме да отидем на екскурзия в Дубай.
Това, което казвам с тоя постинг е същото. И няма каруцата да иде зад коня, ако ние не я закараме там. И след като в Дубай гърменето като за последно дава резултат нищо не пречи и тук да се пробва - видя се, че с мощи не става.
ПП: Не мога да открия линк за снимката.
цитирайТова, което казвам с тоя постинг е същото. И няма каруцата да иде зад коня, ако ние не я закараме там. И след като в Дубай гърменето като за последно дава резултат нищо не пречи и тук да се пробва - видя се, че с мощи не става.
ПП: Не мога да открия линк за снимката.
как изобщо ти хрумна да сравняваш Лондон със София?!
цитирай
6.
анонимен -
да
03.01.2011 16:03
03.01.2011 16:03
има една поговорка:видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.
цитирайИ кучето вдига крак ама и то не се опитва да се сравнява с коня.
С този пост по-скоро декларирам желанието си да имаме база за сравнение с нормалните градове.
цитирайС този пост по-скоро декларирам желанието си да имаме база за сравнение с нормалните градове.
Търсене
За този блог
Гласове: 1084
Блогрол
1. Батето
2. 0rth0d0x
3. Вицове :D
4. gothic
5. dzver
6. Комитата
7. Юруков
8. Нервната
9. Йордан Матеев
10. Иван Бедров
11. Циничният
12. Бого
13. Кака Сийка
14. д-р Филипов
15. Road tales
2. 0rth0d0x
3. Вицове :D
4. gothic
5. dzver
6. Комитата
7. Юруков
8. Нервната
9. Йордан Матеев
10. Иван Бедров
11. Циничният
12. Бого
13. Кака Сийка
14. д-р Филипов
15. Road tales