Искам да поздравя за победата корейските национали. Заслужиха я. И сега ми се ще да обясня защо ги поздравявам толкова специално.

Корейският футболен отбор спечели симпатиите ми още преди началото на първенството. Техният треньор преживя една голяма човешка и футболна драма. Той остана без Хуй.
Вчера (мдам вече е вчера) обаче в първият мач за група Б корейците дори без Хуй в свойте редици гордо се изправиха срещу византийският отбор и им го вкараха. Два пъти.
Изключително много се радвах на водещите в студиото и коментаторите, които коментираха дължината (не височината) и със сигурност не подозираха какви мисли ми щъкат из главата.

Драги ми южни комшии. Можеше да бъде много по-зле. Ами я си представете какво щеше да е, ако и Хуй участваше.

Ако и той играеше.....абе не ми се мисли направо :)