От известно време обмислям да споделя тази история, която ми се случи съвсем скоро - преди по-малко от месец.
Напоследък жена ми бе доста заета - лекции и два неучебни проекта. И естествено точно тогава й се наложи да замине за няколко дена по семейни причини извън Голямото село. Примирих се, че няколко дена ще живея, като ерген - без типичните глезотии, с които свикват мъжете, които си отглеждат жена в домашни условия и в крайна сметка жена ми замина. Освен всичкия багаж, като дрехи и типичните женски дреболии, които обаче препълват всеки сак, тя реши да вземе и лаптопа си. Заради двата неучебни проекта, с които се занимаваше. В последствие това се оказа и подводният камък накарал ме да пиша сега.
Останал сам през първият ден се забавлявах с някои неща, които иначе избягвам да правя, за да си спестя мрънкането - пуснах си високо любимата БГ музика и припявах  с пълен глас на Черно фередже "Бягат конете, препускат в галоп..." и други подобни.
Дойде време за вечеря и останалите членове на семейството и аз се настанихме за вечеря. Хапвах бързо и мълчаливо с идеята да се върна в стаята и да продължа с гореописаното занимание, но в този момент се сблъсках с айсберга, за който вече споменах. И този айсберг беше способен да потопи кораб дори по-голям от Титаник. Съвсем не се бях усетил, че жена ми отнасяйки лаптопа си с нея ще остави майка ми без интернет за няколко дена, което само по себе си не е някаква кой знае каква драма, но в случая това означаваше, че я оставя и за няколко дена без фармвил, а това вече беше равнозначно на края на света. И така - аз бързах да се навечерям, за да продължа със забавленията си, когато изведнъж майка ми с най-милия си глас каза "На мен ще ми трябва по-късно, около 22:00 часа интернет... Какво можеш да направиш по тоя въпрос?" В главата ми мигновенно нахлуха много отговори, но основно некултурни поради, което няма да ги споменавам тук. В крайна сметка варианта да й дам собствения си лаптоп и да я кънектна към БТК-то (Vivacom по новому) отпадна - не мога да й поверя лаптопа си, като знам какви може да ги сътвори. Остана варианта да й опъня собствения си кабел до старата десктоп машина, който тя ползва за пишеща машина и по този начин да остана аз за 10-на минути без интернет (това също беше равносилно на драма, но не можеше да се сравнява с драмата на един виртуален фермер, който не може да си натори виртуалната градина и освен това е тема на друг пост, който обаче не знам кога ще го напиша). Оказа се, че и тоя вариант не става. Тук ще се отклоня малко от основната история и ще разкажа едната част на предисторията (тази, която е пряко свързана с настоящата история).
Комшията от долния етаж му бяха подарили компютър (някакъв братовчед на жена му), който сами се сещате що за "компютър" беше след като е подарен. Жена ми с типичната й женска хитрост беше решила, че може да хвана да го преинсталирам и оправя докато я няма, за да не ми липсва тя чак толкова. Накратко компютъра беше PIII на 601 Mhz с 256 RAM и 20 GB хард. Като капак на всичкото отгоре си забиваше. Абсолютно безпричинно, но това го установих по-късно. Бях започнал да го преинсталирам през деня, когато малко преди да завърши копирането на файловете на уиндоуса беше забил. Бях го рестартирал и бях започнал самата инсталация, когато 4 минути преди края й (оставащото време, което пише) отново беше забил (след това повтори това упражнение още 3-4 пъти). След хардуерни проверки, софтуерни тестове и какво ли не още (поне 2 часа ми бяха отнели) бях установил вече, че това се случва безпричинно и просто повтарях опит след опит да инсталирам уиндоус. В крайна сметка успях. Успях и драйвъри да инсталирам и най-необходимите неща. Бях успял да опъна кабела с 300 зора (300 зора, защото жена ми беше събрала от приятели дрехи за новороденото дете на нейна приятелка и беше избрала да ги складира върху ЛАН кабела ми) до хола и там преинсталирах. Занесох го на комшията и му обясних какви са проблемите и какво му предлагам да прави. Той обаче искаше да купува резервни части и да оправя щайгата - все пак евтиното и безплатното са най-добре. Като видях, че не ме разбира му обясних какви са възможните причини за проблема и как трябва машината да бъде отнесена в сервиз, за да си бъде тествана както си трябва. Кимаше с разбиране и се разбрахме след 2-3 дена, като я свърши тази работа да ми се обади.
Вярвам, че вече сте се досетили, че важният елемент от тази част на предисторията е опъването на ЛАН кабела или по-скоро невъзможността да бъде опънат. И така след като се навечерях аз реших да пробвам да опъна кабела и да тествам дали е достатъчно и с радост установих, че не стига. Опитах се да измъкна още от кабела изпод купчината торби и кашони с дрехи за новороденото и с още по-голяма радост установих, че не мога. Вече мислех, че съм се отървал от фермерските неволи и правейки най-траурната си физиономия отидох да спомена на майка ми, че кабела ми е затрупан от бебешки дрехи и просто не мога да й пусна интернета вечерта колкото и да искам.
Да ама не. Тя направи разтревожена физиономия и след кратко замисляне невинно ми предложи аз да се логна от моя лаптоп и да й нахраня кученцето, защото, ако не било нахранено точно в 22:00 часа щяло да избяга. Е, вече нямаше мърдане и скърцайки със зъби казах, че ще измисля нещо. Този ментален тормоз продължи всичките дни, докато жена ми я нямаше. В крайна сметка жена ми се върна и нещата се върнаха постарому, но тези ми фермерски дни оставиха дълбок отпечатък върху моята душа.
Но това не е краят на историята. Отново ще се върна малко назад. Комшията беше обещал да ми се обади след 2-3 дена и това се случи в деня преди жена ми да се върне. Вдигнах телефона и след обичайното здрасти-здрасти директно минах на въпроса:
- От сервиза ли ми се обаждаш?
- Не, купих си нов компютър (буйна радост от моя страна в първият момент) за 40 лв. (до тук с радостта). Ако може да го погледнеш и да го инсталираш и него (Радостта беше тотално заменена от скръб и ужас при спомена за предишния компютър).
Е, нямаше мърдане - съгласих се "да го погледна". Оказа се някаква много фирмена машинка на Dell. Толкова фирмена, че общо взето не подлежеше на ъпгрейд или по-груб ремонт, ако се наложи - всичко й беше вградено. Обясних му, че ще уча жена ми, като се върне да преинсталира уиндоус и му казах, че или на следващия ден или вдругиден ще му я върна машината.
На следващият ден жена ми се върна и се заехме да преинсталираме кошника. В крайна сметка всичко вървеше добре докато стигнахме до драйвърите за ЛАН, видео и аудио. Евереста ги намери съответните чаркове какво им трябва, но мен ме домързя да ги потърся по-сериозно и съответно го върнахме на комшията в тоя вид - без инсталиран лан, аудио и видео. Обясних му, че не мога да намеря драйвър за лана, а от там и за видеото и аудиото и най-добре да отиде да пита откъдето го е купил за диск с драйвъри. Той обаче беше решил, че тоя компютър ще проработи и ме накара да сваля лан картата от другия - стария и да пробвам да я монтирам на другия. Не бяха съвместими. Комшията погледа, погледа и каза "Ами да вземем да го резнем малко тука и ще стане."
В крайна сметка след няколко дена научих, че друг комшия - по-ентусиазиран от мен е завършил инсталацията и компа е проработил. Друг е въпроса какво и как ще се ползва на този комп. Всъщност най-вероятно и това ще го опиша в някой пост, като му дойде времето. Защото комшията иска по възможност безплатен интернет и да тегли филми с голяма скорост. Харесал си е някакво БТК (Vivacom по новому) в момента, но с тях филми не могат да се дърпат (не и за дълго), защото няма да може да сийдва. Не знам дали това съм му го обяснил достатъчно ясно, но времето ще покаже. А и нали някои ще трябва да му обясни що е то торент и как се борави с него...