Обещах преди доста време, че ще се похваля като направя една година без цигари. Денят дойде. Днес. Да, аз не пуша от една година. Беше трудна година за мен като пушач, но в крайна сметка победи волята, която никога не съм мислил, че имам.
20 години се трових. Гълтах дима с някаква наслада, която днес не мога да разбера. Опитвам се, но не мога. Спомням си как пропуших. Разказал съм го в един друг пост, но все пак ще се повторя:
"Помня, че беше в края на 80-те години или в началото на 90-те години. Помня, че беше на вилата. Като се тръгне от вилата към селската рекичка, където бяхме построили голям вир за къпане се отбивахме от основната добре утъпкана пътека и пушехме тайно. Или поне така му викахме на Голямото кашляне. Един ден просто и аз поисках да се включа и лека-полека през годините се пристрастих."
Също така си спомням как крадяхме периодично по цигара-две от кутиите на родителите си. А даже понякога отивахме и казвахме "...И една кутия БТ за тате" и ги получавахме. А понякога карахме и по-малки от нас, ако продавача в съответното магазинче изпитваше угризения да продава цигари на деца. Не знам, може би и сега, ако видиш 10 годишно дете, което пазарува и го казва това накрая на всичко, което купува, може би и то ще получи заветната кутия или пакет. Въпреки закона забраняващ продажбата на лица под 18 години.
Помня веднъж бяхме на около 15-16 години и бяхме излезли с двама приятели да си разходим кучетата заедно. Правехме го заедно, защото сядахме на някоя пейка в кварталната градинка, скрита между храстите и дърветата, пафкахме по 2-3 цигари и си говорехме за наши си неща. Беше късна есен и се мръкваше рано. По едно време установихме, че едното от кучетата не е наоколо. Момчето стана да го потърси. Излезе измежду храстите на алеята и чухме как започна да го вика. Изведнъж по средата на поредния повик приятеля ми млъкна. В следващия момент през храсталаците успяхме да го видим как се затича нанякъде. Решихме да го последваме. Имаше доста наркомани и всякакви други неприятни типове в района и може би щеше да има нужда от нас. И точно преди да станем видяхме от какво бяга. Беше майка му. Беше решила да мине за да му каже някакви неща (тогава все още 15 годишните деца нямаха мобилни телефони), но сега определено искаше да му каже други неща. За жена на възраст тичаше доста бързо, а и размахваше заплашително голям чадър. Така и не разбрахме дали го е стигнала навън или чак, когато се е прибрал. Фантазията ни обаче дълго време ни предоставяше странни картини свързани с този случай.
Както неведнъж съм споменавал аз имам наднормено тегло. Това е една естествена причина да се задъхвам лесно и да се изморявам. Колкото повече години пушех, колкото повече, установявах, че все по-лесно се задъхвам и изморявам. Сега - една година след като спрях цигарите, въпреки, че все още съм с наднормено тегло се задъхвам и изморявам все по-малко и все по-малко.
Кашлицата ми също изчезна. Гадните жълто-зелени храчки, които всеки дългогодишен пушач храчи при събуждане вече ги няма. Все по-рядко кашлям. Не съм сигурен, но мисля, че откакто спрях цигарите, все по-малко боледувам.
Всъщност тези неща знаех и от по-рано, че ще се случат, ако откажа цигарите. Спирал съм да пуша за месец и половина-два и по-рано. И аз като всички пушачи съм опитвал да спирам цигарите по 20 пъти на ден и естествено неуспешно.
Спомням си последния по-сериозен опит за отказване на отровата. Завърши трагично и неуспешно, когато отидох да се боря с примитивния компютър на една приятелка на жена ми. За няколкото часа, в които се инсталира и конфигурира уиндоус и още няколко програмки успях да изпуша кутия бяло виктори. И до там ми беше отказването на цигарите.
Предполагам, че и други освен мен искат да откажат цигарите. Аз го направих с табекс (от третия опит успях) без да следвам указанията. Когато имах нужда увеличавах дозировката на хапчетата. Важно е да спрете кафето, ако пиете такова за поне 3-4 месеца докато сте сигурни във волята си. И постоянно ходех запасен със слънчоглед и бонбони. Понеже искам да намаля и килограмите ликвидирах любимите ядки и сладките неща и карам на разни нискокалорични и диабетични бисквити, като един пакет ми стига за няколко дена. И не е толкова трудно, колкото изглежда отстрани или си мислите. Аз пушех по 3-4 кутии дневно преди да ги спра цигарите. Все още ми се пуши, но съм намерил моето решение на проблема. И мисля, че това е нещото, което ми помогна най-много - когато ми се допуши просто отивам в компанията на пушачи за 5-10 минути. Пасивното пушене макар и по-вредно ми помага да се запазя "чист".

Това е нещо , с което можеш да се гордееш, защото е било трудно и си се справил сам.

по-точно
БРАВО!!!