Днес две заглавия ми хванаха окото. Не е изключено да се появят и още - все пак денят не е свършил. За момента вниманието ми е привлечено от "Глобиха швейцарски милионер, който карал... Ferrari Testarossa" и "Търсят с металотърсач Богоявленския кръст в Ресилово".
Чета и не вярвам на очите си. И милионерите са хора, и тях ги глобяват за превишена скорост, но в Швейцария. А не бутат 50 евро между документите преди да ги подадат на полицая, както е практиката у нас. Интересно ми е, ако се случи някой ден да четем тази новина, но случила се в България, какво ли ще се е случило. Милионера ли ще е отказал да плати рушвет на полицая или полицая директно ще му е написал акта? А може би полицаят просто няма да си е искал своето много настоятелно. Надали ще е това - няма друго толкова нагло животно в нашият магистрален бит като катаджията. И общо взето няма вариант да те спре и да не си поиска.
Харесва ми размера на глобата. Не мисля, че някой глобен с такава сума би престъпил правилника за движение по пътищата отново. Просто ми звучи прекалено мазохистично. Защото ми се ще да вярвам, че дори за милионер такава сума за глоба за превишена скорост е голяма като сума и ще изпълни успешно мисията си на скъпо струващо предупреждение. И това няма да се повтори. А може и някой страничен наблюдател-милионер, който подобно на мен случайно открил новината я прочете ще се постарае да не е следващият главен герой в подобна новина.
А всъщност защо не виждаме такива новини случили се в България? Аз най-редовно виждам по улици като Патриарх Евтимий, а и не толкова големи като Раковски някой с много лъскава и нова кола да се опитва да излети. Да не говорим, че нощем се чувствам като в някоя от последните версии на Need for speed, защото чувам разни донори хвърчащи в 3 посред нощ със скорост надвишаваща и 100 км/час. Няма как да не ги чуя. С тези двигатели човек трябва не просто да е умрял, а и да е погребан на доста дълбоко за да не се събуди. Псувам ги 5 минути обръщам се на другата страна и отново опитвам да заспя.
Разликата между България и Швейцария е от земята до небето. Винаги се сещам за разказа на един приятел идващ с автомобил от Холандия през Франция и след това Швейцария. Били два автомобила с по двама пътници във всеки. Пътували един след друг със скорост близка до максималната позволена. Моя приятел е бил в първият автомобил през по-голямата част от времето, защото бил минавал и по-рано от тука и познавал пътищата. Когато влезли в Швейцария им се наложило да спрат на бензиностанция да презаредят. Там имало и полицай, който им връчил глоба за сума от типа на 100 евро. За изхвърлен фас през прозореца. Всъщност докато били още във Франция, някой от задната кола си изхвърлил по български обичай фаса през прозореца. И цивилен пътуващ в трета кола зад тях ги видял и се обадил на съответните служби. Понеже напуснали много скоро Франция след описаната случка глобата ги настигнала в Швейцария.
Тази история винаги ме кара да се замисля за две неща. За самосъзнанието, което има обикновенният западноевропеец в лицето на французина, който е карал зад нашите два автомобила и за организацията, която имат на запад. И това за мен са двете неща, които разделят Швейцария от България. На светлинни години.
Втората новина е типично българска без европейско участие. Накара ме да се замисля за Българският начин. Защото българина винаги намира начин да направи това, което иска. В случая ще чакат реката да спадне и тогава ще го търсят. В Кюстендилско обаче не са толкова търпеливи и вече са свършили работата - "...с аквариум, магнити, рибарско оборудване и накрая вкараха фадрома...". Харесва ми тоя български дух. Обаче защо не се проявява в управлението и политиката ни? Тогава определено щяхме да живеем по-европейски. Или поне в не чак толкова български условия.