Връзки към първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста част.
Изминаха няколко дена след караула и дойде поредният уикенд в началото на септември. Както предната седмица отново в неделя вечерта бях на линия за вечерна проверка. Понеделника дойде и отмина нормално. Дойде вторника и също премина нормално през по-голямата си част. Настъпи вечерта, войската вечеря както обикновенно и след това се настани в спалните помещения докато дойде вечерната проверка. Стана 21:00 и всички отидохме и се строихме за вечерна проверка. След 5 минути чакане без да се появи никакъв командващ офицер започнахме да се ръчкаме и майтапим. След още 10 минути един ефрейтор отиде да провери какво се случва. Когато се върна той събра няколко от старите войници и ефрейтори и те проведоха вечерната проверка. Отидох към щаба, но вратата беше заключена, а дежурният сержант го нямаше. Върнах се в спалното на батареята и си легнах. Старите войници и ефрейторите си шушукаха нещо до късно, но не разбрах какво. Прекарах една неспокойна нощ. На следващият ден сутрешните строявания преминаха доста вяло и като никога ръководени от лейтенант вместо от някой от командирите на поделението.
След като приключихме с обичайните сутрешни мероприятия, също много набързо, аз най-накрая успях да се добера до щаба. Отидох си в канцеларията и зачаках някой да ме информира най-сетне какво се случва, но никой не идваше. По едно време се появи сержантът, който работеше в съседната канцелария, но на въпроса ми какво се случва, че всички са така изнервени, той отказа да отговори. До обяд нямах никаква информация какво се случва. Следобеда най-накрая докопах два вестника - "Българска армия" и "24 часа". И на двата имаше големи снимки и шокиращи заглавия. Бяха взривили небостъргачите в Ню Йорк. Изчетох вестниците, но информацията беше прекалено оскъдна. Търсейки още някакъв източник на информация въобще не се усетих колко е часът и пропуснах и вечерята и вечерната проверка. Тази нощ останах и пренощувах в щаба. На следващият ден още рано сутринта ротният ме извика. Бях изненадан, че е дошъл толкова рано и се чудех дали неговото идване има нещо общо с атентатите - все пак бях войник и се намирах в казарма. Но нищо такова. Нямаше да ни пращат на фронта и нямаше да имаме удоволствието да застреляме Саддам и Осама. Аз обаче бях награден с 5 дена. От ротния. В ареста. Поради липсата ми на вечерна проверка и след това в спалното. Без въобще да разбера, той е бил дежурен. И аз точно в този ден бях успял да се издъня.
Един войник и един ефрейтор ме заведоха в ареста. Предадоха ме на командващия вътрешният караул в поделението, който ме прати зад една шперплатова врата да седя арестуван. Вътре имаше две клетки, но железните решетки изглеждаха толкова паянтови, че май нямаше да е особено трудно един арестант да избяга, ако реши. Аз в крайна сметка реших да се настаня по най-удобния начин и да чакам развитието на нещата.
Тук започва нова история и понеже почна да става много дълго - следващият път ще продължа.