Връзки към предните първа, втора, трета, четвърта и пета част. Наистина заприлича на сапунен сериал. Като продължителност имам предвид. В началото, когато започнах да пиша не очаквах да е повече от 3 части. А то стана...
Първото ми ГСП мина изключително бързо. В неделя вечерта аз се бях прибрал в поделението, появил на вечерна проверка и прибрал в канцеларииката да играя на Heroes 3. На следващия ден много бързо успях да се завърна в реалността на военния живот, още на сутринта. Отидох на закуска и ротния ме извика с една хитра усмивка да отида при него в канцеларията като закуся. Нямах поставени други задачи и отидох при него като приключих със сутрешното хранене.
Там ме очакваше "добра" новина. На следващия ден ме беше писал външен караул. Външен караул означава, че се охранява обект намиращ се извън поделението. И се беше подготвил. Беше копирал някаква заповед от командира на батальона ни, според, която, нашата батарея трябваше да осигури 16 войника и 4 ефрейтора на определени дати и естествено датата беше на следващият ден. Всъщност аз нямах нищо против, но ме издразни факта, че го прави просто за да направи сечено на началника на оперативното отделение. Ротният ми беше мижитурка от вида на мижитурките, които действат зад гърба на този с по-висок пост и са отмъстителни като натура. Разговора ни завърши като ме помоли да информирам другият си началник за случващото се. С една нагла и самодоволна усмивка.
Е, нямаше какво да се прави, а пък и на мен ми беше любопитно да разбера, що е то караул и има ли то почва у наше село и се затътрих бавно към щаба за да рапортувам новото развитие на нещата. Подполковника беше неприятно изненадан. Очевидно имаше други намерения за мен, но нямаше какво да направи. Караулите не бяха като дневалството и въобще не беше лесно да се намесиш там. Още повече, че тепърва щяха да се уволняват най-старите войници в поделението и излизаха масово в полагаемата отпуска.
На следващият ден заедно с всички останали се строих на плаца за развод с калашник и 4 празни пълнителя, от които само един щеше да бъде зареден. Получихме инструкциите, които получаваха караулите всеки ден и ни натовариха на пет камиона, които поеха към различните обекти за охрана.
Нашият обект се оказа стар и доста голям изоставен склад, намиращ се от другата страна на Витоша. Честно казано не виждах, какво би могло да бъде откраднато, но реших да запазя тази мисъл за себе си. В интерес на истината там освен старите ламарини, с които бяха покрити части от склада и ставаха за връщане като старо желязо от някой циганин, наистина нямаше нищо друго, което да може да се използва по какъвто и да е начин. Началник караула ни (един млад и много кисел лейтенант) ни показа набързо 4-те поста, кой пост каква територия покрива, обясни ни за смените и се зае да ни обяснява подробно процедурата, ако забележим нарушител как да действаме. Общо взето, ако забележихме движение трябваше да изпълним следните стъпки:
- "Стой! Парола? Кой идва?" - Високо извикано и с насочен автомат.
- При незнаене на паролата и/или отказ да се идентифицира - сваляне на предпазителя и предупредителен изстрел във въздуха.
- При идентификация в зависимост дали е познат или непознат (определя се от това дали знае паролата) - или да повикаме подкрепление от караулното и да го задържим като арестант през това време или да го освободим, ако е човек от караула.
- В случай, че беше непознат и е отказал да се подчини на нашите инструкции трябваше да стреляме на месо и да извикаме подкрепление.
След това теглихме жребии, кой на кой пост ще бъде и какви смени. Аз се случих на 1-ви пост, 3-та смяна. Това означаваше, че съм на пост от 02:00 до 06:00 и след това от 14:00 до 18:00. Моя пост представляваше външния двор над горната част на главната сграда. Имаше 2-3 храсталака, десетина дървета, висока трева и естествено задължителната вишка. Ефрейтора, който щеше да сменя нашия пост ни измисли парола, която да знаем само ние и ме посъветва да легна да спя докато дойде време да сменя предишния пост. Послушах го и легнах. В 1:30 бях на крак и се приготвих за 15-на минути и тръгнахме. Естествено беше абсолютен мрак. Единствената светлина на охраняваната от мен зона идваше от луната. В крайна сметка реших да не си го слагам на сърце и просто да изчакам да мине времето и да се прибера в караулното. Да ама не. Ротният беше решил да ми остави спомен от този караул и беше накарал двама от ефрейторите и сержанта, който беше заместник началник на караула да ми направят номер.
Беше някъде около 3:00 и аз си лежах полу-дремещ на вишката загърнат с 2 одеяла, предвидливо донесени от други войници някога. Понеже моя район беше голям трябваше да го обхождам периодично, но това бях решил да си го спестя поне през нощта. И така аз лежах унесен на вишката, когато чух някакво шепнене и стъпки. В следващият момент забелязах едни 3 фигури промъкващи се по пътеката водеща към вишката и след това продължаваща нататък обратно към склада. Стигнаха до вишката и продължиха. Очевидно, който и да беше това или не знаеше, че има охрана или не знаеше къде се намирам в момента. Слязох, мушнах в близкия храсталак и зачаках. След няколко минути ги видях да идват обратно и даже ми се стори, че разпознавам един от силуетите, но дори, когато смяната ми идваше си имаше установен ред на действие и аз се задействах според него.
"Стой! Парола? Кой идва?" и те се спряха на място. След 2-3 секунди мълчание почнаха да ми обясняват кои са, обаче те не бяха от моя пост и не знаеха паролата. Съответно аз имах правото да ги задържа като арестанти и реших да се възползвам. Понеже двамата ефрейтори бяха новобранци като мен не ми пукаше от тях. По-скоро сержантът щеше да е проблем в един момент, но в момента бях кисел, че са тръгнали да ме проверяват през нощта и не ми пукаше от последствията.
"Падни!" Тримата глупаци отсреща се колебаеха. Шумно свалих предпазителя и отново изкрещях "Падни!" Този път двамата ефрейтори се метнаха на земята на мига, а след няколко секунди ги последва и сержантът. Дръпнах се няколко крачки назад докато стигна до вишката и се обадих в караулното, че съм заловил нарушители, които не знаят паролата. Докато дойде ефрейторът, който отговаряше за моя пост, аз се забавлявах като ги карах да помпат лицеви опори. И само факта, че бях спуснал предпазителя, въпреки, че държах автомата наведен надолу ги амбицираше достатъчно. На сутринта, когато идваха да ме сменят, следващият часови и ефрейторът, вървяха и викаха паролата 100 метра преди поста, а на второто ми дежурство на никой не му хрумна да ме проверява.
И така завърши този ми първи (а, както се оказа впоследствие и единствен) караул.
Сега ще приключвам и с тази шеста част. Защото се опитвам да ги разказвам в реда, в който са се случили нещата, а трябва да си спомня какво следва.