Обратното броене спря и на сцената се оказаха Тончо и Марта. Някога любимите ми актьори дори в този ден продължиха да ми правят негативното, популистко и просташко впечатление, което ми правят последните 6-7 години.
За щастие те нямаха кой знае каква роля в шоуто и бързо преминахме към Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Очевидно и те работеха по сценария на БНТ, защото съм ги чувал какво говорят на други техни концерти и определено не се държаха като друг път тази вечер. За щастие това го забелязах само в уводните им думи.
Започнаха да пеят и аз се загледах в сцената. Исках да видя как БНТ ще ползват техниката и ще направят невероятното шоу, което очаквах. БНТ, обаче бяха решили май да си пестят ефектите за Горан Брегович и Орлин и Кристина трябваше да се задоволят само с няколко големи бенгалски огъня поставени по ръба на сцената. Тези бенгалски огньове изглеждаха много добре, но съвсем честно не можах да разбера защо по дяволите са сложени така, че публиката на площада да не може да види изпълнителите на сцената от тях. Всъщност имам подозрението, че това е рекламен комерсиализъм. Надявам се да не съм прав, но само тези, които са го гледали пред телевизорите биха могли да ме опровергаят.
БНТ обаче щедро бяха предоставили и едни 4 девойки, които да подскачат край Орлин и Кристина. По-добре да им бяха представили и един хореограф. Защото през цялото време поне една девойка изглеждаше като нападната от мухи, комари и всякакви такива досадници. А всичките в комплект непрекъснато ми напомняха на аеробик или тае-бо инструкторки по време на кардио тренировка. Направи ми впечатление, че тези снежанки бяха навлечени все едно е -20 градуса. В същото време Кристина беше заголила един баджак като някоя 16-на годишна девойка. Все си мислех, че трябва да е обратното, но очевидно режисьора беше на друго мнение.
Колкото и да се стараеха, обаче нещо не се получаваше. Личното ми мнение беше, че спестяването на ефекти правеше сцената да изглежда празна. Орлин и Кристина не бяха оркестъра на Брегович и определено дори с 4-те отчаяни снежанки подскачащи наоколо не можеха да покрият сцената.
Звука също не беше на ниво. Хората, които се намирахме на самият площад не можехме да чуем добре музиката. Когато само се говореше се чуваше сносно, но когато се пееше и свиреше басовете скапваха музиката.
Тук някъде се появиха следващите образи. Имаше едни 3-4 типа дегизирани като дядо мразовци и обикалящи напред назад. Понеже два пъти минаха край нас имах удоволствието да установя, че единия говореше на език, който поразително приличаше на турски, а единият от тях беше от тия най-черните цигани дето се срещат в Кърджали и подобни райони. За капак се държаха изключително нагло и арогантно. Отдалече определено правеха доста по-добро впечатление.
Минаваше 23:00 и хората се увеличаваха с наближаването на гвоздеят на програмата. Блъсканицата ставаше все по-голяма и тук ми направи впечатление първия истински технически фал - изгоря един от централните прожектори над самата сцена.
Скоро след това Орлин и Кристина напуснаха сцената и любимите дебили се завърнаха на нея за да представят рекламния си блок и Горан Брегович с няколко думи. Рекламодателите си бяха платили добре очевидно, защото дори на площада ни показаха рекламата на Ауди и още няколко, които не ги гледах.
Мисля, че за днес това е всичко. Утре ще се опитам да допиша разказа си за новогодишната нощ на площада. Сега е време да снимам коледни и новогодишни украси по улиците.