Мисля, че е крайно време да продължа разказа си за казармата. За тези, които не са чели предните две части - предната втора част можете да откриете тук, а първата част - тук.
След като пристигнаха всички новобранци започна истинското военно обучение. И аз много бързо разбрах, че не съм се адаптирал към военния живот през изминалата седмица. Ставането в седем сутринта през изминалата седмица се оказа някакъв мираж, който най-вероятно нямаше да ми се случи повече. Будиха ни в 5:30 и ни изкарваха на бегом на онзи плац за сутрешна физ. зарядка. В интерес на истината - лека-полека се свиква и с това.
В предната част бях споменал, че не бяха успяли да ми намерят кубинки. 2 пъти ме водеха до складовете за нови кубинки и веднъж до склада за употребявани. И нямаше кубинки, които да ми станат. Крака ми влизаше наполовина и дотам. Така и не ми намериха кубинки в Плевен. Поради, което пропуснах всички упражнения включени в строевата подготовка.
От 6:30 до 7 закусвахме и след това се строявахме пред спалните помещения. Накратко ни се обясняваше какво ще се прави през деня, как да го направим и се започваше. В началото ни занимаваха основно с физически упражнения и теория. Един хубав ден обаче ни зачислиха калашниците. И се започна истинско обучение. Разглобяване и сглобяване на автомата за 12 секунди. Почистване. Смазване. Зареждане на пълнителите. Стрелби. Мятане на гранати. Истинското практическо обучение. И да ви кажа то май е по-страшно от една истинска война. По-страшно е, защото се дава оръжие в ръцете на неграмотния и глупав циганин и му се казва да стреля и взривява. Само като се замисли човек колко му е да превърти някой от гореописаните индивиди и веднага ще ме разбере какво имам предвид.
И така минаваха дните. Юли мина и започна Август. Жегите се увеличиха. Докато през Юли беше в 9 сутринта 40 градуса, през Август още в 8 стигаше тази температура. А ние пълзяхме, тичахме и стреляхме наоколо в тази жега. Голямата изненада за нас беше, когато ни казаха, че ще намалим почти четворно тези практически упражнения за да имаме време да маршируваме.
Очаквахме го този момент, но не очаквахме, че ще намалим тази практика до такава степен. Приехме го ентусиазирани като всяко ново нещо и напълно неподготвени за това, което ни очакваше. Още на първият ден разбрах, че това не е за мен. В 8:30 сутринта на онзи асфалтиран плац вече добре нажежен от слънцето се строявахме и започвахме да го обикаляме до безкрайност набивайки крак. Или поне другите го правеха. Аз само гледах и се радвах на късмета си, че няма кубинки за мен. Опитах с маратонките да марширувам и се зарадвах още повече, че нямам кубинки. Това определено не го можех, а краката ме боляха зверски.
Неусетно и Август премина и в края му наближи време да ни разпределят в бойните поделения и да дадем своята клетва. Поради пропуснатите маршировки дадох клетвата си в канцеларията на ротния командир преди всички останали. В деня на клетвата в новобранския център останахме не повече от стотина души. В този център, където се обучавахме 3500 останахме само стотина.
На следващия ден дойде деня. Деня, който очаквах от два месеца с нетърпение. Деня, в който трябваше да ни разпределят. Стоях в строя и слушах разпределенията на другите преди мен. И само се надявах. Да съм някъде по-близо до София. По-близо до родният град. Слушах другите разпределения и постепенно надеждата ми намаляваше. Момчета от Видинско бяха пращани в района на Бургас и обратното. А моя ред не идваше и не идваше. Когато извикаха името ми и номера на поделението не знаех как да реагирам. Този номер го чух за първи път днес и не бях сигурен на кое поделение е. След като ни освободиха да си събираме багажа аз първо това проверих. И не повярвах на късмета си. Щях да служа в Горна баня.
За Горна баня обаче ще пиша следващия път. Защото пак стана прекалено дълго. Ще е скоро надявам се.

но четох с удоволствие.
Благодаря за увлекателния пост-припомни ми добрите стари времена(колко ми е странно,да го кажа това сега точноза казармата,но все пак след десет години близо съм се променил доста).
Мисля и аз да драсна нещо за отбиването на воинския ми дълг към родината(как звучи само,ха ха ха)
Мерси за идеята пич и готино изкарване довечера!

Май ще има поне още две части или може би три :)
Радвам се, че ти е харесало