Снощи ходих в едно заведение, от което имам лоши спомени от едно време - бяха ни събрали поръчките на една компания от около 20 души и 15-20 минути след това ни бяха обяснили, че трябва да си ходим, защото заведението затваря. След като влязох останах доста изненадан, защото всичко изглеждаше точно така както го помня от преди 8-9 години. Намерих си компанията и седнах при тях. Бяхме петима, а аз познавах само едно от момичетата. Принципно това винаги е една доста глупава ситуация ,но аз обаче нямам проблем да говоря с непознати и успях да участвам в разговора докато преглеждах менютю по диагоналната система. Липсата на любимата ми Каменица ме разочарова малко, но видях, че има Шуменско и това ми помогна да преглътна по-лесно отсъствието на любимата течност. В този момент се появи сервитьорката и аз се стресирах. Тя беше почти толкова широка, колкото и висока (не беше дебела - беше ниска), имаше рога (от тия коледните) и не на последно място - изникна до масата като един призрак на коледите (ама не съм сигурен дали миналите, настоящите или бъдещите). След като преодолях първоначалния стрес и пийнах първата бира се включих по-активно в разговора на компанията и така окончателно преодолях стреса от сервитутката. Набързо минахме през всички нормални теми, кой с какво се занимава, IT, музика, филми, политика, а аз си пийвах вече 3-та бира. Понеже съм позапуснал социалния си живот и съм поотвикнал реших, че ще е хубаво да си поръчам и нещо за мезене. Мезето съответно пристигна със следващата бира и с нейна помощ (а и пиянския глад доста помогна) бързо го ликвидарах. В тоя момент се появиха някакви идеи да си ходим, които на мен не ми се понравиха - беше ми се отворила глътка, а и се бях приготвил за нещо по-сериозно. И спасението ми дойде. Влязоха други познати, които бяха с друга компания (естествено не познавах почти никой и от другата компания. Пийнах още няколко (не съм сигурен колко), замезих още малко и лека-полека вечерта почна да напредва. Прибрах се и скоро след това си легнах. Тази сутрин се събудих и мисля, че ме тормози нормалния въпрос за такива случаи - защо по дяволите пих толкова много...