Постинг
23.07.2013 21:30 -
Анонимен алкохолик - това е човек, който си забравя името, когато се напие.
- Един французин - женкар, двама - дуел, трима - революция;
- Един германец - педант, двама - фабрика, трима - война;
- Един евреин - магазин, двама - корпорация, трима - банка;
- Един българин - пияница, двама - скандал, трима - политическа партия.
В съда:
- Вие ли убихте този човек?
- Не.
- Знаете ли какво е наказанието за лъжесвидетелстване?
- Много по-малко от това за убийство.
На група милиционери са раздадени предмети и тръби, със задачата да намерят правилния предмет, който да влезе в правилната тръба.
След края на експеримента изпитващите са единодушни: тестовата група се дели на две - много прости или много силни.
Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколебая… А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате? Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- Путки майни, съвсем сте побъркани, мама ви да еба!
Говорят си две жени:
- Най-хубавите моменти в живота ми са свързани с футбола.
- Ходиш по стадионите ли?
- Не, моят мъж ходи, а аз ходя при съседа.
Крадец влиза в къщата и забелязва, че няма никой, освен папагалът и едно куче.
- Здравей! – казва папагалът.
Крадецът взема всички бижута.
- Здравей! – казва папагалът.
- Май нищо не знаеш освен здравей!
- Дръж! – казва папагалът на кучето.
Въпрос към радио „Ереван”:
- Какво е футбол?
Радиото отговаря:
- Футболът е онова, за което се омъжва всяка жена, без дори да подозира…
- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
- Така ли? Коя книга?
- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
- Че защо ще я купуваш? Имаме я.
- Супер! В кой файл е?
- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
- Пфу! Та тя е на хартия!
- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
- Какво? DVD? И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
- Да смъкна безплатно книга?
- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
- Тате, абе ти… Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
- Платих я. Thanks.
- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги - Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` - моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM - всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
- Това пък от кой зор?
- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща - как я виждаш тая…
- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
…След 2 часа:
- Уфф. Привърших я най-сетне.
- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
- Кой?
- Яснооо. Кой е тогава Боримечката? Кириак Стефчов? Чорбаджи Марко поне?
- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
- Тръгнал ли? Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
Когато жената казва:
"Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!"
Всъщност мъжът чува:
"Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
В банята съм, добре съм се излегнал във ваната, свиря си на хармоника мелодията от Титаник (само нея мога засега), чудно ми се получава… Дойдох на себе си от блъскане по стената и истеричен крясък:
- Няма ли да потънеш най-накрая, гад проклета?
- Какво прави IT мениджъра?
- „Ай ти свърши това. Ай ти свърши онова.“
Мъжете са като охлювите - имат рога, пенявят се, пълзят… И все си мислят, че това е техният дом!
Девет годишните африканчета преживяват криза на средната възраст…
Ако руснаците бяха изобретили бумеранга,...
На Катето и харесваха брутална четина, м...
Животът е борба. До обед - с глада, след...
На Катето и харесваха брутална четина, м...
Животът е борба. До обед - с глада, след...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1084
Блогрол
1. Батето
2. 0rth0d0x
3. Вицове :D
4. gothic
5. dzver
6. Комитата
7. Юруков
8. Нервната
9. Йордан Матеев
10. Иван Бедров
11. Циничният
12. Бого
13. Кака Сийка
14. д-р Филипов
15. Road tales
2. 0rth0d0x
3. Вицове :D
4. gothic
5. dzver
6. Комитата
7. Юруков
8. Нервната
9. Йордан Матеев
10. Иван Бедров
11. Циничният
12. Бого
13. Кака Сийка
14. д-р Филипов
15. Road tales
