В днешното "Накратко" ще засегна една по-специфична тема - темата за исляма, мюсюлманите и техните порядки. Всъщност няма да я засегна, но тази тема поражда този ми пост. Надявам се да не предизвикам подобно на датските карикатуристи някой Осама на джихад. Новината, която ми направи впечатление е "90 удара с пръчка за телефон в училище".
Аз съм атеист. Но харесвам някой от порядките, законите и гледните точки на мюсюлманските общества. В случая ще говоря конкретно за тези, които са споменати в статията. Редно е детето, което отива да се учи да бъде наказано, ако не го прави добре по някаква странична причина. Ако се разсейва с телефон или нещо друго от този тип. Още помня как на моето поколение му дърпаха ушите, наказваха ни прави на 1 крак в ъгъла или да седим в междучасието пишейки на черната дъска какво няма да правим повече. И ми се струва, че на това възпитание, което получавахме вкъщи и в училище дължим това, че имаме някакви по-нормални мнения и възгледи за заобикалящите ни неща. Разбира се, аз не съм привърженик на пребиването от бой на едно дете с цел да му "набиеш" в главата знания, но не е хубаво, че за издърпано ухо на ученик от учител правят национална драма. В случая наказанието го намирам за прекалено тежко, но е редно за това, че влиза с телефон в училище и клас и най-вероятно го използва там, да бъде наказан съответния ученик. Или поне аз така си мисля. Истината е, че когато се движа по улицата и край мен има деца надавам по едно ухо да чуя темите. И това, което чувам го намирам за обезпокоително. Не знам на какво се дължи - слаб родителски или слаб училищен контрол. Но това, в което се превръщат днешните деца е нещо много тревожно. Защото не е редно група от 10-на деца на явна възраст около 14-15 години да коментира кой как се е напил/напушил/надрусал/наебал "последния" път и това да е тема за 20 минутен разговор. Чух такива изрази от тях, каквито не съм подозирал за възможни. Самият аз съм изключително циничен при определени обстоятелства, но направо се почуствах "засрамен" край тези хлапета. Съжалявам, но просто не мога да възпроизведа това, което чух от тях тук. И това не бяха някакви циганчета примерно, а бяха добре изглеждащи и облечени бели деца - българчета. Честно казано, ако не бяха слезли от трамвая, в който пътувахме заедно, аз щях да сляза. Повтарям се, но наистина не знам на какво се дължи това, защото това не е единичен случай, а широко ширещо се явление.
Всъщност гледайки тези деца, мислейки си тези мисли и наблюдавайки това, което се случва край мен, аз се притеснявам. Притеснявам се, защото аз нямам деца, но сякаш вече и не искам да имам. Защото не знам дали ще успея да ги възпитам правилно или някой ден, някой случаен минувач като мен ще слуша какво казва детето ми и ще се възмущава по същият начин като мен. Не знам дали ще мога да го опазя чисто от родните музикални феномени - поп-фолк и рап, не знам дали ще мога да го опазя от вредните влияния, на които биват изложени в училище и на улицата.
Май пак звуча изпълнен с негативизъм. И е също толкова плашещо, колкото гореспоменатите проблеми. Само дето тоя път не ми хрумва подходящ за случая виц, с който да завърша поста.