Връзки към първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма  и девета част.
На следващият ден се събудих и се приготвих за работа. Пуснах служебната щайга, отидох да закуся и се строих с останалите да посрещнем пристигащите офицери и сержанти. Това ми строяване ми хареса. За първи път в казармата видях какво значи "неофициално" държание. Общо взето бяхме строени в една линия, но нито стояхме мирно, нито на офицерите и сержантите им пукаше. Дойде автобусчето приключихме със строяването набързо и всички си тръгнаха по задачите. На мен майорът ми обясни, че мога да се строявам, ама мога и да не се строявам, ако искам. Никой нямало да ми търси сметка. Освен, ако няма и някакви външни лица. Строяването било колкото да се види, че някой от циганите не е избягал през нощта.
Аз се върнах в канцеларията и зачаках. До обяд никой не беше дал признаци, че ще дойде да ми възлага работа. Подпитах един старшина, но той не знаеше нищо. Съответно се заех да решавам собственият си проблем - да се отърва от шумният си съквартирант, за който споменах в края на предната част. Споделих проблема си с един от сержантите и той ми каза да обиколя из складовете да си намеря капан или нещо друго, което би ми свършило работа. Заех се и целия ден обикалях и ровер в складовете по различните постове около главните сгради. В крайна сметка вечерта все още не бях открил нито капан, нито нещо друго, което да ми свърши работа и се прибрах с мисълта, че ще трябва поне още една вечер да изтърпя шумната мишка. Тя от своя страна не пропусна възможността да ме изтормози и на сутринта бях още по-кисел и от предният ден.
Заех се да обиколя и останалите складове и късно вечерта най-накрая намерих няколко капани. Отидох доволен при дежурния старшина, но се оказа, че той нямал ключове от съседната стая. Аз все пак реших да заложа един в моята стая и започнах да търся евентуална дупка. В крайна сметка намерих две дупки и заложих капаните пред тях. Легнах си и зачаках. След 10 започна дежурното бутане из кашона из съседната стая. Аз лежах и чаках да чуя щтракването на капана, но уви - така и не го чух. Около 3 вече бях прекалено изморен и просто успях да заспя.
На следващият ден въпреки, че можех и да не се строявам, аз се строих. Дойде автобусчето, провериха ни, че всички сме на линия и всички си тръгнаха да си вършат работата. Аз от своя страна се присламчих към сержанта, който според дежурният старшина имал ключ от съседното помещение и му обясних за мойте проблеми. Той се ухили и ми връчи ключа с инструкцията да се оправям както мога и намеря за добре, а като приключа да му го върна. Помещението се оказа почти празно - имаше една маса, един стол и кашона, който ми късаше нервите. Взех кашона и го изхвърлих и сложих 4-5 капана на различни ключови места из помещението. Заключих, отидох си в моята стая и зачаках. Днес освен всичко останало вече щяха да ми възлагат първите задачи. Малко по-късно пристигна майора с един от сержантите и много обемиста папка. Показа ми данните, обясни ми как трябва да изглежда документа и ме остави да се заема с работата. Понеже сержанта стоеше при мен и ми обясняваше кое как да го направя имах възможност да преценя работата. Тази папка щях да я приключа за около четири-пет дена писане на данните. Но имаше още десетина такива папки. Направих си сметка, че като нищо ще си доизкарам службата тук на полигона. И понеже беше краят на седмицата установих, че няма да имам проблем с отпуските - просто трябваше да си занеса книжката за подпис, а след това заедно с командния състав да се натоваря на автобусчето.
Повече за отпускарския живот - утре.