"Идвам ти на гости Бате, да те млатим с лосто Бате" - това е заглавие от регионалната онлайн пернишка преса. Вчерашната такава.
Онзи ден споделих мнение по въпроса за едно българско парче от тотално неизвестен изпълнител (поне за мен). Вчера се сблъсках с нов бисер в областта. Преди време се бях сблъскал с други явления като "Ямбол", "Почивка", "Ядене и пиене", "Ужасна си", а снощи късно се сблъсках с най-новият хит в областта - "Перник, бате".
Накратко за този, който няма намерение да слуша всичките примери, които съм дал.
"Ямбол", "Почивка" и новият хит "Перник, бате" са опити за рапиране от различни тотално неизвестни български "рапъри". Има нещо в тях, което си заслужава да се чуе и това е единственото забавно нещо, което намерих в тях - опита им да подражават на някой от големите рапъри. С движение, клип, музика.
Не бива да пропускате текста на "Ямбол". Тази болка, тази драма, тази мъка, с която лирическият герой изпява "Ямбуууул", подкрепена от също толкова драматичната музика е нещо, което надали ще забравя някога. Тази същата болка, драма и мъка ми звучи и малко като думи на Захари Стоянов, Христо Ботев и Иван Вазов взети заедно. А клипа като го гледам и се сещам за онази картинка на софтуер за правене на рап музика дето имаш полета за попълване колко пъти се споменават коли, ланци и т.н. Става за слушане и звучи забавно.
На всяка цена трябва да чуете как в "Почивка" се изпява "ъъъ" и как продължава с "йеее". Всъщност това "йеее" звучи доста култово и е основен елемент от творчеството на автора. Също така трябва да загледате как кърши снага недохранения "рапър" Гошо от Почивка. Това очевидно е "щото много бой е ял". Не мога по друг начин да обясня кой здрав и нормален човек ще извършва подобни движения. И това става за слушане и също звучи забавно.
"Ядене и пиене" е някакъв опит за български хард рок, но поне на мен не ми хареса - очаквам малко повече от 4 повтарящи се думи в текста. Като цяло това е и единственото парче, което съм чувал на групата "Ебанизъм". Тук коментара ще го оставя на вас - драгите слушатели, които сте се престрашили да го чуете.
"Ужасна си" е личният ми фаворит. Принадлежи на групата Акащи джуджета и е гавра с няколко известни парчета на български и западни изпълнители. Всъщност такова е цялото им творчество и макар нецензурирано е забавно да ги слушаш. За разлика от новият хит.
И стигам до новият "хит" - "Перник, бате". Има някакви рими и някакво рапиране. Само дето звучи като пуснат текста на някой от големите рапъри пуснат в софтуер за автоматичен превод. И определено не ми харесва как звучи. Звучи вулгарно и доста тъпо. И не разказва история. А големите рапъри в повечето случай разказват нечия история. Без значение дали е тяхна или на някой друг. И въпреки, че и те не са особено цензурирани стават за слушане. Защото има смисъл в това, което пеят. Не просто ритмично наредени вулгаризъм след вулгаризъм. Всъщност точно това не им достига на авторите - да намалят с 1 идея вулгаризма или да увеличат с една идея смисъла на песента.
Аз тука няма да повдигам темата за чалгата. Това е най-големият музикален проблем на обществото ни. Много по-голям от "Перник, бате" и последователите на Мишо Шамара. Плашещо е, ако бъдещето на популярната българска музика е такова. Много плашещо.
Жалко, че заедно с Насо Дирижабъла от Джендема си отиват не само една група и един стериотип в българската музика, а няколко поколения. Стил, музиканти, песни. Какво стана с песните от типа на "Водно колело", "Стара градска морга", "Може би", "След десет години", "Дай ми време", "Кукла" или незабравимите песни от класическите български филми като "Оркестър без име", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и още много други?
И понеже споменах любимата песен от "Оркестър без име" мисля, че няма по-добър завършек на този ми пост от нея.

"А ние си оставаме, оставаме така
пред погледа на залеза изпращаме деня
и тръгваме нанякъде - навярно към дома,
обрулени от вятъра вървим покрай брега.

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен,
оставаме, оставаме понякога така,
оставяме, оставяме усмивка и тъга."