Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2010 12:02 - 300, девета част
Автор: thunderbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
1



Връзки към първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма и осма  част.
До средата на октомври не се случи нищо, което да си заслужава времето да бъде разказано и прочетено. Може би само малкият двубой между моя ротен командир и подполковника, който ме беше взел под крилото си, когато той (подполковника) ме награди с 3 дена отпуска "за заслуги за да мога да си празнувам вкъщи рожденния ден. Ама все пак изключвайки самата отпуска случилото се не ме засегна пряко и поради това ще го спестя.
Дойде средата на месеца и един ден подполковника ме извика. Обясни ми, че го разпределят на друго място скоро, а мен понеже ротния ме е намразил и ще ми съсипе оставащите месеци в казармата. Предложи ми да ми намери ново поделение и да ме преразпредели поне временно за да мога да се покрия и да избегна мизериите. Аз естествено нямах против и започнахме да разглеждаме вариантите. Всъщност възможностите не бяха чак толкова много и заради връзките му сведохме вариантите до два - танковата бригада в Сливница или полигонната команда на Сливница. И двете поделения бяха част от горнобанската танкова бригада и аз фактически щях да сменя само мястото на службата си, но реално щях да си остана част от бригадата. Разбрахме се да провери къде е по-удобно и съответно да уреди нещата да ме прати там.
След 2-3 дена аз си седях в канцеларията и набирах някакви безумни и безкрайни заповеди за какво ли не - секретни естествено, когато връхлетя шофьора на командира на батальона и ми каза да си стягам багажа (включително и служебния секретен комп), защото след 1 час тръгваме за Сливница. Дописах изречението, свалих на някаква дискета файла и го връчих на един от колегите в оперативното отделение с инструкция какво е и се заех да се опаковам. Точно след 40 минути седях пред щаба с 2 сака и един разфасован праисторически комп. Спря служебната УАЗ-ка отпред и шофьора след да ми помогне да се натоваря. И понеже това е руска военна машина и не са предвидени екстри, а нас ни придружаваха командира на поделението, един капитан и един сержант, аз трябваше да пътувам в багажното. Като се имат предвид габаритите ми, факта, че в краката ми имаше разфасован комп и още 2 сака и място колкото за единия крак със сигурност съм бил интересна гледка. Всъщност седях на един крак, а другият беше опрян зад мен на задния капак на машината. Отстрани се държах за напречните метални прътове, чиято цел по принцип е да държат платнището, което покрива задната част на тези автомобили. В този ми вид и пристигнах на полигона край Сливница. Със сигурност съм бил интересна картинка за този, който е имал удоволствието да отвори задният капак на возилото за да ме разтовари. Всъщност съдейки по реакциите, които чувах следващите десетина дена май е било повече от интересна картинка, но да не разводнявам разказа излишно.
Разтовариха ме, разтовариха компа, двата сака и зачаках. УАЗ-ката отиде и паркира нейде, офицерите също изчезнаха на някъде, а аз останах пред някаква сграда, която не беше ясно каква е. След около 40 минути чакане пристигна един сержант, който впоследствие се оказа пратен да ме настани. Дадоха ми собствена канцелария, с легло и доста сносно бюро. Настаних се, сглобих компа и зачаках там да видя какво ще се случи.
След около още час пристигнаха един майор и един капитан - впоследствие се оказаха командира на полигона и заместника му. Бяха весели, шегуваха се и веднага усетих, че няма да ми е скучно с тях. Обясниха ми, че предстоят големи учения и ще се нуждаят от човек, който да им води документацията и впоследствие да я разпечатва някъде - където успее да намери на собствени разноски. Естествено те искаха да приберат за чужда сметка някой лев в джоба, а за мен не беше проблем да дам 15-20 лв. за хартия, но да си изкарам готино службицата. Съответно с малко уговорки се разбрахме да започнем от следващият ден и двамата ме оставиха да се настанявам, както ми е удобно. Намерих едно момче, което впоследствие се оказа, че ни е телефониста и се заговорихме с него. Оказа се, че майорът му е чичо, а той просто гледа да си изкара службата както може и е успял да се уреди тук на полигона. Разпитах го как стоят нещата най-общо и отговора ме задоволи. Има един сержант дежурен, който има за помощник някой от войниците. Задълженията им са какви ли не, но се изчерпват с гледане на телевизия в дежурната стаичка на смени, докато единия спи. Много често в тази дежурна стаичка вечер стават купони - сержантите и старшините, които дежуреха живееха в Сливница и най-редовно си носеха я домашна ракия, я винце придружени със сирене, луканки и други мезета.
Помотах се до вечеря из района - да разгледам, да се запозная с другите, които са тука. В крайна сметка установих, че цялата група сме около 30 души, 16-17 войника, десетина сержанта, командира и заместника му. Един от войниците беше шофьор, един беше телефонист, няколко бяха причислени към различните старшини и оставащите 3-4 бяха за където потрябва помощ. Войниците бяхме денонощно в поделението заедно с дежурния сержант, всички останали ги хващаше един от сержантите (също шофьор) с едно автобусче и ги караше от Сливница до полигона, а вечер ги връщаше. Имахме и един джип, с който ни караха храната от танковата бригада в самият град - при нас не се готвеше. Този джип, заедно с редовната доставка на манджата беше отговорност на войника шофьор. Вечеряхме, когато дойде вечерята и веднага след това приключвахме с вечерната проверка - ако на сержанта, който е дежурен му се занимаваше да я проведе.
Около десет реших да си лягам, за да не приличам на зомби на следващият ден. Обаче имах съквартирант в сградата, който не ме остави да заспя следващите 5-6 часа и все пак на сутринта не приличах на нищо. Съквартиранта беше мишка и живееше в някакъв кашон, който беше в съседно, заключено помещение и не можех да го достигна по никакъв начин. Общо взето добичето не спря да се разхожда, а аз от своя страна да го псувам. На следващият ден щях да се заема и с това.
А сега ще приключвам. До утре. Когато се надявам да съм се сетил, кое е следващото поред по-интересно преживяване.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thunderbg
Категория: Забавление
Прочетен: 566182
Постинги: 262
Коментари: 291
Гласове: 1084
Спечели и ти от своя блог!