Връзки към първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста и седма част.
Бях чувал какви ли не истории за военния арест, но първият ми ден ги опроверга напълно. Нямаше други арестанти освен мен, момчетата от караула бяха познати от Плевен, а началника на караула се занимаваше със свой собствени неща, колкото да мине времето.
Аз от своя страна се заех да си направя престоя в ареста по-приятен и помолих часовият да ми донесе две одеяла, което той веднага направи. Всъщност той си подпря калашника на едната решетка и отиде до караулното да донесе кафе и цигари, за да можем да си полафим както си трябва. Следващите две момчета на пост се държаха по същия начин, а обяда беше изобилен.
Бях започнал да си мисля, че ареста не е чак толкова лош, когато застъпи новият караул и нещата коренно се промениха. Одеялата ми бяха взети, нара, където ги бях постелил беше вдигнат и заключен за стената и алтернативите ми бяха да стоя на пода или да стоя прав. Офицерът, който беше началник караул беше много кисел и с държанието си даваше един заразителен пример на войниците от караула. Вече даже не можех и спокойно да отида до тоалетната - трябваше часовият да ме води и връща до килията.  Вечерята беше оскъдна - дажбата ми беше предвидената за арестант и нито залък повече за разлика от обяда. За щастие бях поръчал на едно от момчетата от предният караул и той ми донесе цигари и няколко нес кафета, та успях да прекарам ноща по-спокойно.
Следващият ден беше много монотонен. Усещах разликата с предният караул - не можех да ходя напред назад, да чета вестник, да си лафя с часовият. Наум псувах началника на караула и се надявах следващия да е по-свестен.
Малко след като обядвах ми докараха компания - някакъв циганин. Заговорихме се и той си призна, че снощи след вечерната проверка е бягал от поделението и се е прибрал сутринта, когато са го хванали. Беше спечелил 3 дена като арестант, но не му пукаше особено и подобно на мен просто гледаше времето да минава. Иначе из поделението не се беше случило нищо ново и интересно.
Следващият караул дойде и установих, че началника му е по-свестен тип от предишния, но не чак колкото първият. Отключи ни наровете и килиите, но ни предупреди само до тоалетна да ходим и да не излизаме пред караулното. Получихме отново и одеяла и като цяло можехме отново да се радваме на ареста си. Малко по-късно докараха и едни двама братя, които така и не разбрах, какво точно бяха съгрешили, но това няма съществено значение за историята. По-важното е че следващият трети ден от ареста благодарение на факта, че сме четирима го прекарахме в игра на белот и като цяло идилията беше пълна.
Отново случихме на началник караул. Вечерта на третия ден ни докараха още 2 момчета за компания и започна да става тясно. Поради това двамата новодошли ги настанихме в коридорчето между килиите. На следващият ден обаче щяха да пускат циганина дето го бяха докарали след мен, а на по-следващият и мен. Унесен в тези мисли вечерта аз заспах с идеята, че след 2 дена всичко ще се върне към нормалното.
На следващият ден рано-рано докараха още един провинил се и ареста се препълни. Бяхме започнали да се чудим как да застанем и да се подредим, когато се оказа, че няма нужда да се притесняваме - бяха ни намерили занимание да не скучаем.
Под надзора на двама войника и един ефрейтор от караула ни поведоха нанякъде. Стигнахме до една по мое мнение най-обикновенна ливада и зачакахме нещо. След малко това, което чакахме дойде, в лицето на началника на караула. Получихме типично военна задача - да пренесем купчина камъни от точка "А" до точка "Б" за 3 часа. Запретнахме ръкави и почна безкрайното мъкнене. Купчината хич не беше малка, но успяхме да се справим. Когато приключихме ефрейтора изпрати единият от войниците да викне началника на караула да види какво сме свършили. И получихме нова типично военна задача - трябваше да върнем камъните обратно. Свършихме и тази дивотия, а междувременно други два войника и един ефрейтор от новия караул дойдоха да сменят тези, които ни охраняваха. Смениха ги, ние довършихме задачата и ни прибраха. Пуснаха циганина, а всички останали ни чакаше неприятна изненада - отново кофти началник караул. Освен всичко останало той ни наблъска в едната килия, а другата остави празна. Седяхме прави, защото вече нямаше как и да се седне. След вечеря изпрати трима от колегите-арестанти в другата килия и някак си полу-седнали и полу-легнали се настанихме да спим.
На следващият ден обаче началника беше в по-добро настроение и ни позволи да седим по наровете през деня. Нямахме други задачи от типа на тези от предният ден и изкарахме един спокоен ден. Вечерта, заедно с новият караул дойде един ефрейтор от моята рота със заповед за освобождението ми и аз си тръгнах от ареста.
На следващият ден както винаги отидох в щаба и се заех да върша работата си все едно нищо не се е случило. Но началника ми ме забеляза и след като ме навика едно хубаво ми обясни, че ако изпадна пак в такава ситуация просто трябва да го уведомя. И се разминах само с това. И без отпуска този уикенд, но не беше болка за умиране. Поглеждайки назад към службата си и към тефтера със задраскваните дни установявам, че това е единствената седмица след като ни разпределиха от Плевен, в която не съм бил в отпуска.
Очаквайте продължение :)