Връзки към първа, втора, трета и четвърта част. Разказа ми за казармата започна да прилича на сапунен сериал. Извинявам се за това. Просто искам да разкажа всичко, което си спомням. Със сигурност ще има пропуски, но се надявам да не са много.
Беше вечер. Лежах в спалното помещение на новата ми рота и си мислех. За майката на ротния. И леля му. И жена му. И дъщерята. Абе на кратко за всичките му роднини от женски пол. С подробности. Не съм геронтофил или педофил. Мислех си различни неща за роднините от различна възрастова група. Мислите бяха породени от строевата подготовка, с която завърших предната част от разказа.
Два дена в новото поделение и ротния ми беше успял да ме намрази. И аз него. Това не можеше да продължава така. Беше ми обещал строева подготовка и всякакви разновидности на военни удоволствия до края на седмицата. А още не беше даже сряда. На всичкото отгоре ме беше писал и наряд за събота срещу неделя. С други думи плановете ми за ГСП (Градска С Преспиване или Градска С Прескачане - зависи от случая) пропадаха най-драматично. Лежах си на леглото и ядно гледах военното си календарче. Май трябва да обясня какво представлява то, защото май ще го споменавам и в бъдеще.
Всеки наборник си правеше календар. Най-често деня на започване на службата се отбелязваше с черен цвят. Дните се зачеркваха или се слагаше черна точка върху тях. Дните на отпуска например можеха да са с друг цвят. Аз ползвах зелено кръгче около датата за дните, в които планувах да съм в отпуска и го попълвах с червено, ако наистина се случеше да съм в отпуска тогава.
Та лежах си аз на леглото и си гледах военното календарче ядно. И имаше защо. Тези ми първи събота и неделя бяха очертани с едно голямо зелено кръгче. Заедно. И двата дена. Всъщност бяха единствените дати, които бях очертал със зелено кръгче за момента. За момента даже не бях помислял с какъв цвят ще ги запълвам тези дати, ако не успея да излеза в отпуска. Дори полагаемата 20 дневна отпуска още не я бях очертал. С тези мисли заспах.
Събудих се малко преди другите и се опитах да не мисля за това, което ме беше тормозило вечерта. Отидох пуснах си кафе от кафе машината при входа на блока на батальона и след като го изпих отидох и аз на физ. зарядка. Обут с кубинките. С надеждата, ако може още днес да се разпаднат. Уви - нямах го този късмет. Ротният се появи около 7 и директно ме подпука. И мен, и двамата еврейтори от предният ден. След закуска директно ни изпрати в горната част на поделението да си правя строевата подготовка до вечерта с единствена почивка за обяд и вечерна проверка. Ефрейторите, противно на лафа (по-добре дъщеря курва, отколкото син ефрейтор) се оказаха пичове и си лафехме и не ме юркаха много. Общо взето, колкото за пред разните шапкари преминаващи наоколо. За мое огромно съжаление два часа преди обедната ми почивка дойде ротния да се наслади на делото си и да види какво съм научил. Следващите два часа набивах яко крак.
Дойде и мечтаното обедно време и отидох заедно с всички да обядвам. Там се засякохме и със старият войник-чертожник в щаба. Той обясни на ротният, че трябва да ме вземе с него по заповед на подполковника, при който щях да работя. Ротният се гърчеше, обаче нямаше избор и ме изпрати след обяд в щаба. Понеже откровенно си накуцвах (мехура, който беше от долната страна на стъпалото се беше спукал) подполковника ме освободи директно от всякакви такива културни мероприятия до края на седмицата и ме прати в лечебницата да ме прегледат и пооправят. Вечерта бях значително по-добре и доволен от живота. Може би, дори склонен да простя на ротния.
В петък седях и набирах поредния безумен "секретен" документ, когато новият ми началник - подполковника влезе в канцеларията при мен. Скочих, отдадох чест и рапортувах, но той само махна с ръка и ми обясни, че като сме само двамата и максимум някой от другите му преки подчинени няма нужда от официалности. Той предложи, а на мен ми хареса да си говорим на ти. Беше изключително интелигентен човек и беше удоволствие да говоря с него. Имаше какво да науча и не ми омръзваше да го слушам, без значение от темата. В случая обаче неговата визита беше много кратка. След като ми обясни, че няма нужда от официалности и предложи да си говорим на ти, директно ме попита искам ли да излеза в отпуска тази седмица. Аз от своя страна казах, че няма много смисъл да излизам за една вечер, а по-скоро, ако може следващата за целия уикенд. Тук той ме прекъсна и попита как така за една вечер, а аз обясних как съм писан наряд за събота срещу неделя. Определено не му хареса това, което чу. Каза ми да си дам книжката и ми написа 2 дена отпуска под формата на награда и ми ги разписа за същите тези събота и неделя, в които съм наряд. Отидохме до неговия кабинет, удари един печат на книжката и ме поведе през поделението право към нашия блока на нашият батальон. Стигнахме там и продължихме директно към тази част на сградата където се помещаваше моята батарея. Опита на дневалните да предупредят ротния за идването ни беше прекратен с едно махване на ръка.
Буквално нахлухме с гръм и трясък в канцеларията на ротния и го заварихме с лейтенанта и един от старшините пред бутилка пълна с нещо с неизвестен произход. Последва кратка, бурна сцена. Подполковника връчи военната ми книжка на ротния и му каза да я подпише. През това време се зае да му обясни, че който работи вече за него, не дава наряд и то особено през уикендите. Каза му, че ако не се нуждае от мен някой път и по изключение през седмицата или съм сгафил нещо, може и да ме пише наряд, но за уикендите да забрави.
Тези думи май ротния ми ги изтълкува по негов си начин, но за това ще пиша нататък. След ден, два. На свежа глава.