Видях 2 заглавия. "Новинарски". В любимият ми сайт-филтър за новини. През него чета и регионални медии. Заглавията са съответно "След празниците ни обзема депресия" и "През 2010: Цигарите и топлото поскъпват, но говорим по-евтино".
Честно казано само като ги видях тия 2 заглавия едно след друго да ми излизат в списъка с новини и се депресирах. Нямах нужда да чета самите статии за да се депресирам. Ама ги прочетох.
Първата е от типа "за убиване на време". Казва ни неща, които знаем чудесно, но трябва да си запълнят квотата от публикувани "новини" за деня. Честно казано, досега не се бях замислял за тая депресия. Знаех, че съществува, но не се бях замислял. Ама сега се замислих. И се чудя аз кой ли съм подред. И не мога да определя. Не мога да определя дали съм всеки първи, втори или трети. То не го намирам и за нужно. Ама ако живеех в Щатите примерно щяха да ме пратят на психиатър. За да установят дали съм депресиран и да ми помогнат да намеря идентичността си. Кой съм подред. Като я прочетох тая статия обаче определено получих психологическия дискомфорт, за който споменава автора й. Реших да се прехвърля на следващата статия.
Направи ми впечатление нещо, което и преди ми беше направило, но просто все още не блогвах и затова съм пропуснал да го спомена. Хитрата стратегия на "Булгартабак" за адаптация на клиента към новите цени. Да започнат да ги увеличават един месец предсрочно, постепенно за да му е по-лесно на клиента да свикне. Добре, че тази хитра пазарна стратегия не я ползват и други. Защото ей тогава наистина ще сме я закъсали. От много улесняване на гражданина.
Пак се отклоних. Веднага се връщам. Това малко на коледно-новогодишна промоция мяза. Ама тя е традиционна за Булгартабак. Направо се радвам, че излязох от списъка им с клиенти. И май няма да се върна в тоя списък. Не и с тези цени. Щото аз няма да се самоубивам за 20 кинта на ден. 20 кинта, които аз плащам. Даже не ги получавам. Е няма да стане. Ще си говоря. Колкото си искам. Защото вместо да плащам 35 стотинки на минута към другите оператори ще плащам по 28. И ще се топля така. Душевно.

Пишат за следпразнична депресия, а защо не пишат за депресията от новините? Дето отново всеки (който следи новините разбира се) я изпитва, но не се и замисля (а и не може).
Хубавците ми те :) Депресия значи :D

Абе ти защо ги четеш въобще?

Понякога и аз не съм сигурен защо го правя