След тази кратка рекламна пауза Марта и Тончо имаха възможността да изпростеят за още минута с фалша и популизма си. И си личеше, че думите са им фалшиви и сценарични. Прекалено напарфюмирани. В крайна сметка те се махнаха от сцената и истинското шоу трябваше да започне.
Излезе един човек от едината страна на сцената, отиде в средата и започна солово изпълнение. И тук БНТ успяха да се издънят. Имаха очевидно за идея да следят със спотово осветление всеки от оркестъра докато излиза на сцената. Обаче хората, които оперираха със съответните прожектори не можаха да се справят. Прожекторите не се приготвяха навреме за следващия излизащ и съответно резултата беше, че лъча гонеше човека по сцената и го хващаше точно като си застане на мястото. А тогава вече излизаше следващият.
Но музиката беше на ниво. Не съм очаквал и друго. Мисля, че съвсем спокойно мога да кажа, че само Горан Брегович спаси БНТ от тотален провал. За съжаление БНТ се беше набъркала доста сериозно и в неговата работа. Определено му бяха подредили плейлиста. Общо взето първите 40-45 минути от концерта, до настъпването на новата година слушахме по-малко популярните парчета. Това до голяма степен ме разочарова. Ходил съм на много концерти на западни групи. И всяка без изключение дори когато промотира нов албум свири по всяко време от концерта големите си хитове.
БНТ обаче го бяха направили по балкански традиции. Най-доброто очевидно трябваше да остане за края. И продължаваха да пестят ефектите. Очевидно и те трябваше да останат за края. Е, пускаха бенгалските огньове, ама за малко. Много малко.  И редуваното включване на един ред прожектори с друг в различни цветове не е особено впечатляващо. Това е ефект, който е бил актуален, когато Лили Иванова е била на 25 години. Сега с тая техника, която имаха там, площада трябваше да блести, мига и святка през цялото време. И ако го бяха направили качествено - ефектите нямаше и да се повторят през цялото време.
И понеже заговорих отново за ефектите да спомена и грамадните монитори отстрани и отзад на сцената. 15 броя светлинни + 1 грамаден видео. Уви, и те бяха с елементарни програми заредени. А видео монитора честно казано ме вбеси на около 15-тата минута от концерта. По време на откриването на концерта показваха на него каквото показваха и в ефир. И беше интересно да се види. Ама след като Орлин и Кристина излязоха на сцената спряха да го използват за това. И започна едно безкрайно повтаряне на логото им "Сцена под звездите". Това очевидно беше върха на техническите им постижения за концерта.
Беше ми по-интересно да наблюдавам хората. Танцуваха и се радваха. Дали, защото нямат моето виждане за БНТ и концерта, което изложих тук те просто се наслаждаваха на музиката. Колкото и да не се чуваше, заради кофти басовете.
Разочарованието ми от БНТ нарастваше с всяка изминала минута. Дори наистина хубавата музика на Горан Брегович не ме радваше до толкова, че да искам да продължа да гледам. Недоволството ми от БНТ стигна връхната си точка в 23:30 ч., когато директно предложих на жена ми да си ходим, но тя настоя да останем още. Повторих предложението си няколко пъти, но понеже резултата беше същия реших, да се радвам на музиката и да игнорирам БНТ.