"Понякога седя и мисля, а понякога само седя." Навярно всеки е чувал този цитат на любимия Мечо Пух, а в случая той се отнася и с пълна сила за мен. В момента страдам от първата му част - седя и мисля. По-точно - спомням си. И тези спомени ме карат и да се замисля.
Мисля си за детството си... Сещам се за "Аз съм Батман, аз съм Зоро" изпята от Хиподил преди години и се усмихвам при мисълта, че "Раснех аз в юнашко време и развивах своя дух. Духах здраво твойта супа, затова сега съм кух" важи с пълна сила за моето поколение. Сещам се за много неща.
Пропуснатия шанс да стана пионерче заради смяната на режима точно в годината, когато това трябваше да се случи.
Сещам се за онези станали легендарни банички по 8 стотинки и честно казано не мога да си обясня защо сега минималните заплати са колкото високите тогава, а цената на баничката е от типа на левче.
Сещам се за първото си сбиване в училище. Всъщност си спомням и първото си сбиване за жена - в детската градина. Отървах се с доста сцепена глава, което беше открито 4 часа след сцепването й, когато за първи път леличката в градината ме видя в гръб и целия окървавен.
И сякаш това са ми основните спомени от периода на 80-те. Спомням си и разни неща от по-късното си детство - 90-те.
Спомням си класическото немско порно и как се промъквахме вкъщи или в някой приятел за да гледаме видео касетите на някой татко, чичо или батко. Кое ли момче израствало през тези години не се е промъквало обратно вкъщи вместо да е навън с приятели за да разгледа тайно колекцията от мъжки списания на по-възрастните мъже в семейството? Чувството, че могат да те хванат вече го няма между сегашните момчета на тази възраст. Дърпат си спокойно порно от някой торент сайт и не им пука от нищо.
Спомням си следобеда, вечерта и последвалата нощ на 10-ти срещу 11-ти януари 1997 година. Съответно се намирах на Синьото кафе, Опашката на коня и барикадата на Ситняково. Всички знаем, какво се случи тогава и не мисля, че погледа на 16 годишен хлапак върху тези събития може да покаже невидяна до сега гледна точка.

"...Гоня днес тридесетака и приличам на глиган..." сякаш е изпято в частност за мен, тук и сега.
Чудя се какво по-значимо се е случило през последните 15-на години. Какво значимо съм постигнал аз? Тези почти 13 години след този 10-ти януари 97-ма. За съжаление единственото, което виждам е предателството на нашите тогавашни водачи, защото не е редно "най-светлото и най-популярното лице", "идолът" на поне 50% от обществото ни да е един шоумен, който се задоволява в момента, в който се случи нещо накърняващо правата на гражданите да излезе на една сцена и да каже:
"Братя българи! Това е несправедливост, никой не може да се отнася така с нас!"
И все пак добре, че се задоволява само с това, че все още не се е кандидатирал за избори, защото тогава ще стане страшно. След като ни управляваха Цар, който не знае езика на управляваната държава, след като позволихме да ни управлява Турчин след тези 500 години робство, за които масово се бием в гърдите като седнем на по чашка и живот и здраве - след неграмотната и сърдита Мутра, която ни е премиер сега.
Честно казано единствения по-светъл спомен за тези години ми е останала казармата. 9 месеца - мизерия и много забавни спомени. Но няма да ги разказвам тях сега.

хъхъ и аз си спомням като купувахме от малките цигански сергийки, където продаваха семки,, та като купувахме от там плакати на Саманта Фокс, Сабрина и други разни цицорести каки и сгъвах плаката толкова, че да скрия само зърната им.. иначе мама не даваше хаха.. и тва с касетите много яко беше, също и на приятели те ми родителите им имаха куфарче с порно материали, вестници и списания и като ги нямаше познай кво правехме.. очите ни ставаха на палачинки.. а тва с пионерчетата го хванах, ама ме доядя за комсомолъка :p
аре весели празници и здраве преди всичкоТО

И от мен весело изкарване :)